От боксит до алуминиев оксид: Пътят на Байер
Първичното производство на алуминий започва с алуминиев оксид и почти целият алуминиев оксид в света идва от процеса на Байер. Натрошеният боксит се смила в горещ натриев хидроксид при приблизително 240 градуса C, който разтваря алуминиевия хидроксид и оставя неразтворимия остатък, известен като червена кал. Филтруването отделя богатата на алуминиев -лука от този остатък, течността се охлажда, така че алуминиевият хидроксид да се утаи, и утайката се калцинира при около 1000 градуса C, за да се отстрани водата и да се получи Al2O3 с качество за-топене.
Тъй като смилането и калцинирането доминират в сметката за енергия, съвременните рафинерии оползотворяват топлината между процесните потоци и са намалили потреблението до приблизително 10 GJ на тон алуминиев оксид. Управлението на червената кал и възстановяването на каустик са двете оперативни ограничения, които решават дали една рафинерия може да работи икономично.
Първичен алуминий от процеса на Hall-Heroult
Двуалуминиевият оксид не се редуцира от въглерод при практически температури, така че се разтваря в разтопен криолит при около 950 градуса C и се електролизира в облицовани с въглерод- клетки. Правият ток от 4 до 6 V и до 300 kA задвижва алуминиеви йони към катода, където течният метал се събира под ваната, докато въглеродните аноди се изразходват и окисляват до CO2. Една модерна клетка произвежда повече от два тона на ден с чистота около 99,7%, а автоматизацията на клетките намали значително трудоемкостта на процеса от 90-те години на миналия век.
| Етап | Работна температура | Основен изход |
|---|---|---|
| Смилане на боксит | около 240 градуса С | Натриев алуминатен разтвор плюс остатък от червена кал |
| Валежи | Контролирано охлаждане | Кристали от алуминиев хидроксид |
| Калциниране | около 1000 градуса С | Двуалуминиев-клас за топене |
| Електролиза | около 950 градуса С | Течен първичен алуминий с чистота около 99,7%. |
Напредък в устойчивото развитие в топенето
Технологията за топене се пре{0}}проектира спрямо енергията и емисиите. Конструкциите с намокрен катод намаляват специфичната консумация на енергия до около 12,5 kWh на килограм алуминий чрез подобряване на разделянето на металната -вана. Разработката на инертен анод премахва стъпката на потребление на въглерод и следователно свързаните с това емисии на CO2. Системите за улавяне на газ сега възстановяват около 98% от перфлуоровъглеродните емисии, цифровите двойни модели оптимизират химията на ваната в реално време и се съобщава, че комбинацията от тези мерки намалява въглеродния отпечатък от операцията с приблизително 15% на година.
Рециклиран алуминий: различна технологична схема
Вторичното производство е металургичен бизнес, а не химически. Скрапът се разделя магнитно и се нарязва, след което се отстранява лак при около 500 градуса C, за да се отстранят покритията преди стопяване. Тигелните пещи разтапят заряда при около 700 градуса C със солни потоци, които свързват примесите в подвижна шлака, а съставът на сплавта се коригира с добавки на основна сплав. Спектрометрите проверяват крайния химичен състав, което е от съществено значение, тъй като скрапът пристига като смес от сплави. Ключовият икономически факт е енергията: рециклираният алуминий изразходва само около 5% от енергията, необходима за първичното производство.
Защо качеството се различава при различните производствени пътища
Първичният и рециклираният метал не са взаимозаменяеми във всяко приложение. Първичният метал носи по-малко метални примеси, но обикновено повече разтворен водород, който трябва да бъде отстранен, за да се избегне порьозност. Рециклираният материал може да натрупа мед и цинк от скрап от смесени сплави, така че обикновено се насочва към сплави с широки прозорци на състава или се разрежда с първичен метал. Когато самата чистота е продуктът, електролитното рафиниране произвежда 99,99% алуминий за електрониката, а вакуумната дестилация достига 99,999% за специализирани приложения. Във всеки маршрут техниката на обезгазяване е това, което в крайна сметка контролира порьозността в отлятия продукт.
Често задавани въпроси
В: Как процесът на Байер превръща боксита в двуалуминиев оксид?
Бокситът се усвоява в горещ натриев хидроксид при около 240 градуса C, богатата на алуминиев оксид-лук се филтрира от червена кал и се охлажда, за да се утаи алуминиев хидроксид, и утайката се калцинира при около 1000 градуса C.
Въпрос: Защо процесът на Hall-Heroult все още се използва за първичен алуминий?
Тъй като алуминиевият оксид няма практически карботермичен редукционен път при индустриална температура. Разтварянето му в разтопен криолит при около 950 градуса C и електролизата при 4 до 6 V и до 300 kA остава единственият доказан метод.
Въпрос: Каква консумация на енергия е постижима в една съвременна топилна фабрика?
Конструкциите на клетките с намокрен катод довеждат специфичната консумация до около 12,5 kWh на килограм алуминий, докато рафинериите са намалили потреблението на енергия от двуалуминиев оксид до приблизително 10 GJ на тон с рекуперация на топлина.
Въпрос: Какво прави рециклирания алуминий различен от обработката?
Скрапът трябва да се отдели и да се отстрани лак при около 500 градуса C, преди да се стопи при около 700 градуса C със солеви флюсове, след което главните сплави коригират химията. Той използва само около 5% от енергията на първичното производство.
В: Защо качеството на алуминия варира между производствените маршрути?
Първичният метал има по-малко метални примеси, но по-висок разтворен водород, докато рециклираният метал може да натрупа мед и цинк от смесен скрап. Дегазирането и рафинирането контролират крайния резултат.
В: Как се произвежда алуминий със свръх-висока чистота?
Електролитното рафиниране произвежда 99,99% метал за електрониката, а вакуумната дестилация достига 99,999% за специализирани приложения, където микроелементите трябва да са минимални.







